Sicario / Сикарио (2015)

Може би има светлина в края на тунела, но Дени Вилньов не гледа често към нея. Вместо това, канадският режисьор обръща камерата навътре – към тунелите, водещи под повърхността на нормалното. Дали ще са религиозни психопати, лабиринти и паяци, или „просто” история за наркокартела в Мексико, мрачният тон и песимистичното послание неотлъчно следват героите, напомняйки им за бдителния поглед на черния косач.

Думата „сикарио” идва от латинското sicarius, което означава мъж с кама и се отнася за еврейски групировки по времето на Иисус от Назарет, опитващи се да изгонят римляните от Юдея. Тези убийци нанасяли бързи и смъртоносни удари със своите sicae (малки ножове), след което изчезвали безследно в тълпата. Затова и се водят едни от първите тихи убийци, появили се векове преди вече така добре познатите асасини. Думата се пренесла в Мексико, където почти е запазила значението си. Единствената разлика е, че убиецът вече е наемен и не се знае за кого и за каква цел работи. Мечтаните свобода и справедливост са мит и всеки мъж търси собственото си спасение.

Реkлама

Кейт Мейси (Емили Блънт) работи усърдно като агент на ФБР, докато провежда дребни акции срещу пласьори на наркотици в Аризона. В една от къщите, които прочиства, екипът й намира зазидани трупове. Малка следа от ужаса, проправил си път от мексиканската граница. Никой не е подготвен за случващото се. Кейт печели вниманието на Мат (Джош Бролин), който често се усмихва, носи джапанки и прави впечатлението на човек с готов план. А планът е… to dramatically overreact.

Сянката, която ги следва, мълчаливият човек без минало, е Алехандро (Бенисио дел Торо). Той служи като свръзка… тоест върши черната работа. Кейт е привлечена от мистериозния мъж, който внушава едновременно сигурност и заплаха. Алехандро знае подозрително много за положението отвъд границата. Nothing will make sense to your American ears – е реакцията му към опитите на Кейт да постави всичко в установени правила и граници.

Дори да не сте гледали работата на оператора Роджър Дийкинс по филмите на братя Коен и Сам Мендес, трябва да хвърлите само един поглед на кадрите отвисоко, разкриващи пустинните пейзажи на Мексико, докато сянката на хеликоптера бавно лази по тях. Друг пример е акцията в тунела, където, подобно на „Враг номер едно”, нощното виждане и топлинните сензори са единственият начин, чрез който виждаме развитието на действието. Камери, закачени за колите, и десетки други креативни идеи създават в „Сикарио” непрекъснатото напрежение и липсва дори един скучен кадър. Дийкинс не обича да му е лесно.

Друг главен виновник за атмосферата е Йохан Йохансон, който създава внушението за спускане по стълбите към подземен свят, съизмерим с този от древните митове и легенди. Темата в една от най-ефектните сцени – навлизането в Хуарес, се казва The Beast. Чуйте я. Няма нужда да знаeтe всички ужасяващи истории, които често се появяват по новините – за стотиците изчезнали жени и деца и за обезобразените тела, висящи на бесилки. Музиката и операторската работа вършат цялата работа. Свидетели сме на бавното слизане в непознатото, където човешкото е само далечен спомен и никакви правила не могат да спасят жертвата от капана на тихия убиец.

Реkлама

Преди всичко Сикарио е филм за безсилието. Кейт не променя нищо. През цялото време е обикновен наблюдател, който може да следи как стрелките на часовника се движат, но е неспособна да разбере самия механизъм. Откровението, което ще достигне на края на филма, не предлага решение на проблема, а единствено примирение. Примирение, че в този свят на вълци, няма място за идеализъм или какъвто и да е прогрес.

Филмът е поредното доказателство защо Дени Вилньов е един от най-добрите работещи в момента режисьори (и защо неслучайно ще поеме продължението на „Блейд Рънър”). След стабилен build up към гонка с коли, епизодът неочаквано завършва в задръстване. Оглеждането за мексиканци с автомати, докато наоколо се движат изнервни шофьори, създава далеч по-напрегната атмосфера от клишираното преследване.

Основната дума, която може да характеризира успешния подход към материала, е „ограничение”. Алехандро измъчва заловен мъж, който крие ценна информация. Не виждаме самото измъчване, но сме ужасени от прелюдията. Алехандро влиза с туба с вода и застава в непосредствена близост до заловения. Или в друга подобна сцена – как измъчва човек, като вкарва наплюнчения си пръст в ухото му.

Престрелките и движещият се по магистралата конвой от черни джипове веднага будят асоциации с Майкъл Ман, но тук липсва кулминационна сцена с извънземно количество патрони и експлозиви. Начинът, по който Вилньов завършва филма си, е изненадващ и далеч по-интересен. От общия хаос се заражда нова лична история, която бавно добива форма и накрая разцъфва в топлината на отмъщението.

Сикарио, поради своето по-бавно второ действие, едва ли ще се хареса на феновете на криминални екшъни. Защото той е много повече. Прецизна критика на нестабилните (като самата граница) отношения между Мексико и САЩ, облечена в убийствена атмосфера и силни образи. Може би е най-добрият филм, който гледам на кино тази година. Ако не най-добрият, то определено най-ефективният.

Дами и господа, сезонът на класните филми официално започна!

Източник:http://operationkino.net/2015/10/сикарио-sicario/

## Режисьор : Денис Вилньов

## В ролите : Емили Блънт, Максимилиано Ернандес, Раул Трухио, Джефри Донован, Бенисио Дел Торо, Джон Бернтал, Джош Бролин, Виктор Гарбър

## IMDB : 8.1 от 27,321 гласували Линк към IMDB

## Cinefish : Линк към Cinefish.bg

## Държава : САЩ

## Година : 2015

## Времетраене : 121 мин.

 

Реkлама